На първо място като най-грозно е посочено зданието на Градския съвет в Бостън. Според общественото мнение то прилича повече на противоядрен бункер от сив бетон. Сградата е проектирана по повод конкурс, обявен още през 1962 г., от трима професори от Колумбийския университет, чиито дизайн бил одобрен сред общо 256 постъпили проекта.
На второ място е кулата Монпарнас в Париж. Специалисти се шегуват, че тя имала само един плюс: била единственото място във френската столица, от която се открива уникална гледка, незагрозена от кулата.
Кулата е висока 210 метра, построена е в годините между 1969 и 1972 г. и се нарежда сред най-високите сгради в страните от Европейския съюз. Сградата се състои от 59 етажа, заети предимно от офиси, на 56-я етаж има ресторант, а на върха и се намира огромна тераса, която е отворена за публични посещения, тъй като открива невероятна гледка към града. Самите парижани са започнали да събират пари, за да купят постройката от собственика й и да я срутят.
"Бронз" е получила "Златната подкова" или известна като подковата на късмета в Туури, Финландия. Тя е завърщена през 2000 г. и се счита за символ на града, така както е Айфеловата кула в Париж или Статуята на свободата в Ню Йорк. Жителите на Туури вярват, че "Златната подкова" им носи късмет винаги, когато минават по нея. Освен това тя е любимо място за пикник, особено когато е празнично осветена.
На четвърто е поставена католическата общинска катедрала на Ливърпул, която прилича повече на летяща чиния с голямо количество антени на нея. Католическата общинска катедрала е завършена през 1967, дело на сър Едуин Лютиен, по-голяма от "Св. Петър" в Рим. Наричана е от местните жители "Вигвама на Пади" и "Комина на Мърси".
Сред останалите архитектурни обекти, попаднали в антикласацията, са автогарата в Ню Йорк, която е действаща от 15 декември 1950 г.
В класацията влиза и Торес де Колон (двете кули на Колубм - Torres de Colón) в Мадрид, Испания. Конструкцията е висока 102 метра и има 23 етажа. Понастоящем тя е оценена на 116 млн. долара. Проектирана е от архитекта Антонио Лемела през 1976 г. Разположена е на Плаза де Колон, един от основните търговски центрове на Мадрид. Двойната сграда е позната още като "El Enchufe" или "Щепселът", заради формата си, която наподобява електрически контакт.
Музеят на изящните изкуства в Лихтенщайн е на седмо място в класацията. Изложбите в музея се фокусират върху всички форми на изкуството, стига те да са обединени около едно тематично ядро. Основно се набляга на архитектурата и въздействието чрез обекти, инсталации, осветление и други.
По закон, Музеят на изящните изкуства в Лихтенщайн се финансира изцяло от държавата. От лятото на 2000 г. насам той се помещава в нова сграда във Вадуц, 85% от която е реализирана със средства на частни дарители, представящи този акт като подарък по случай настъпването на новото хилядолетие.
От 1900 г. до сега, Музеят на изящните изкуства в Лихтенщайн представя постоянни пътуващи изложби. Практикува се нов стил в презентацията на колекциите, базиран на "диалог" и своеобразна интерактивност. В допълнение, изложби, свързани с управляващия кралски двор в Лихтенщайн, биват показвани целогодишно.
Сградата на шотландския парламент в Единбург е разположена в столицата Единбург и също се смята за една от най-грозните сгради по света. Изграждането и започнало през юни 1999 г. и шотландските депутати провели първото си заседание в новата сграда на 7 септември 2004 г. Официалното откриване било направено от Кралица Елизабет на 9 октомври 2004 г. Енрик Миралес, каталанският архитект, проектирал сградата, починал преди нейното завършване.
Преди построяването на зданието, административните кабинети и заседателните зали били пръснати в различни учреждения. Новият Шотландски Парламент събрал тези различни елементи заедно, за да ги обедини в един своеобразен политически комплекс, 129 депутати, 1000 души персонал и други.
Още от самото начало замисълът на конструкцията бива широко дискутиран. Изборът на местоположение, архитект, дизайн и изпълнител бил крититуван еднакво от широката общественост, политиците и медиите. По график сградата трябвало да бъде открита през 2001г., но се получило закъснение с повече от 3 години, придружено със значителни финансови загуби. Въпреки тези полемики и смесени реакции, в крайна сметка, тя била приета добре. Сградата на Парламента цели да бъде своеобразно въплъщение на едно поетично единство на шотландската земя, народ и култура.
Централната библиотека на Бирмингам е на предпоследно място и е основната обществена библиотека в Бирмингам, Англия. В основната и част се намират музикалната библиотека, каталозите и справочният отдел. Днешната сграда е проектирана през 1974г. от Джон Мейдин. Тя беше характеризирана от Принц Чарлз като "място, на което е по-вероятно книгите да се горят, отколкото да се съхраняват". Въпреки това, "Обществото на ХХ в." се бори за нейното запазване.
Имаше план за построяването на нова библиотека, наречена "Библиотека на Бирмингам", в градския център в източната част. Общината ангажира Ричард Роджърс като отговорник за проекта, но поради финансови причини той пропадна. Общинският съвет обаче излезе с нов план.
През август 2006г. той реши пространството между театър "Реп" и "Баскервилската къща" да послужи за построяването на нова библиотека. Беше проведен международен конкурс за кандидат-архитекти и през август 2008г. Мекано бе избран да проектира иновационната сграда.
Паметникът на Петър Първи в Москва е на последно място. Кметът на Москва Лужков дал идеята за създаването на този монумент. Той е дело на един артист, специално нает за тази цел - Церетели. Статуята предизвикала широка дискусия. Като начало, Петър Велики имал осезаем афинитет към някогашната северна столица Сантк Петербург, който в голямата си част се основавал на омразата му към Москва.
Дори обаче ако се оставят политическите мотиви настрана, други противници на идеята казвали, че монументът чисто и просто е грозен. Самата статуя е висока около 50 метра, представляваща композиция на величествено изправения Петър Велики, стъпил на палубата на кораб и размахващ златен свитък.
0 коментара:
Публикуване на коментар